Правата на мира или правата на оръжията?

Д-р Георги Чалдъков

        Вместо войната на мечовете, започва да се прилага войната на думите. Това е едно от най-великите изобретения на древните гърци. 

             Карл Попър, от размисли за „Атинското чудо" на изключителни постижения на гръцкото изкуство, наука и философия.

Големият проблем днес е: Какво е останало  от „Атинското чудо"  у съвременните политици?

        В „Произход на видовете чрез естествен подбор, или запазване на успелите индивиди в борбата за живот”  Чарлз Дарвин  пише: „Стабилността и успехите на дадена група от хора в голяма степен зависят от сътрудничеството на отделните членове помежду им и с членове на други групи.“ Това означава, че алтруизмът е превърнал човекоподобните маймуни в една „красива надежда за живот”. Какво става с нея е едно от големите предизвикателства на ХХI-ви век.

            Ако понякога (или често?) сме разочаровани от човешката природа, то можем ли да приемем, че сценарият „природата – червени зъби и нокти“ („The nature, red in tooth and claw“ е стих от поема на Алферд Тенисън) отразява точно същината на живота? За еволюцията на човека има хипотеза за връзката между консумацията на месо и разрастването на мозъка. Така, ролята на човека-ловец – Homo necans (убиващият човек) – става двигател на еволюцията на човешкия интелект – човек се опитва да говори, да рисува по стените на пещерите и по скалите, но същият този човек се учи да прави сечива за убиване на животни. И на хора. Когато една държава позволява, дори стимулира, изявата на тази архаична агресия, се ражда Homo necans recens (съвременният убиващ човек). Човекът е от малкото същества, което убива ближния си – хомоцидът е най-тъжната проява на Homo sapiens recens.

          „Произход на видовете” на Дарвин индуцира появата на социалния дарвинизъм, чийто максима е „абсолютно предимство“ на конкуренцията между индивиди, групи и държави, като двигател на частните инициативи  – това, което се нарича Laissez-Faire капитализъм. 

         Максимата на военния дарвинизъм е might makes right, накратко – might is right (в силата е правото). Която води до промяна на мнението на политиците  в резултат от натиск от страна на „великите въоражени сили“. Сега, human rights (човешките права)  са мимикрия на неолибералната демокрация – завеса, зад която е скрита силата на оръжията и парите.

    Времето на империите не е отминало, за съжаление на колониите.

      През 1532 г. испанците избиват хиляди инки и кечуанци в Боливия, Колумбия и Перу. Португалците правят същото с индианците в Бразилия. През 1607 г. 104 англичани прекосяват океана и на 14 май пристигат на полуостров Джеймстаун. По това време в източните райони на Северна Америка живеят повече от един милион индианци, през 1650 г. – 380 000 индианци, 58 000 европейци и 1600 африканци, през 1800 г. – 178 000 индианци, около пет милиона европейци и един милион африканци. През 1846-1848 г. САЩ анексират почти половината от територията на Мексико, земите на днешните щати Калифорния, Ню Мексико, Аризона и Невада. През 1857 г. англичаните избиват хиляди аборигени в Австралия. В периода 1885-1908 г. белгийският крал Леополд Втори с неговата войска убиват около 10 милиона души в Конго. През 1915 г. турските войски избиват над един милион арменци и изгонват хиляди българи от Тракия.  През 1974 г. тежко въоръжени турски войници дебаркират на северното крайбрежие в Кипър – война, наричана „Операция за мир“, която разделя острова на Афродита на две части – гръцка и турска.

      На 24 март 1999 г. в 19:45 ч. започва бомбардирането на Сърбия, под циничното наименование „Ангел на милосърдието”, разпоредено от президентът Бил Клинтън, продължило 78 дни с уран-съдържащи бомби, убили хиляди хора, разрушили – кощунствено – много православни църкви и манастири, мостове, болници, училища и жилищни сгради. След това стотици хиляди албанци се преселват в Косово, коeто принуждава сърбите или да напуснат родната си земя, или да живеят в анклави, обградени с бодлива тел. И през 2008 г. по „демократичен” начин бе създадена нова държава – Република Косово.

Достойнство по сръбски и слугуване по български

         На въпрос на журналист: „По кого ще хвърлите обувка?“, Неманя Кустурица отговори: „По Бил Клинтън, защото бомбардира страната ми!“ Аз допълвам: "И по българските му приятели, които дадоха нашето небе на американски самолети да бомбардират съседна Сърбия!" – пример за ирония на "Глобална инициатива за справедливост", основана от Клинтън, и на "Център за глобален диалог  и сътрудничество", воден от един негов български приятел.  „Тогава“, в статията си „Ние сме родени да кърпиме чуждите дрехи“, публикувана във вестник „Независимост“ на 28 април 1873 г., Любен Каравелов написа: „Кой помага на чуждите правителства да деморализират народът ни и да го направи неспособен за нищо? – Българете...“ 

       Внимание, господа политици: Сега, в тази тревожна евросфера, от „синергията“ между Кирил-Елена-Соломон-Урсула-Херо и от конфронтирането им с Русия, какво ни очаква?