Забравена американска класика вдъхновява Гийермо дел Торо за „Улицата на кошмарите“

„Улицата на кошмарите“ от Уилям Линдзи Грешам e класически роман, който се спуска до мрачните дълбини на човешкото съзнание.

„Улицата на кошмарите“ – трилър с психологически и ноар елементи от режисьора Гийермо дел Торо с участието на Брадли Купър, Кейт Бланшет, Руни Мара и Уилям Дефо завладява едновременно филмовия екран и книжния пазар.

Едноименният роман от Уилям Линдзи Грешам, вдъхновил дългоочакваното киносъбитие, e забравена американска класика от ерата на Голямата депресия. Изтъкан от мистика и манипулация, сюжетът ни отвежда на зловещо пътешествие в най-мрачните кътчета на човешкото съзнание, където дебнат неподозирани ужаси.

Стантън Карлайл изкарва прехраната си като общ работник в пътуващ цирк, където най-различни магьосници, фокусници, екстрасенси и обикновени шарлатани разиграват шантавите си номера пред екзалтираната публика. Eдна от главните атракции на карнавала e Дивака – пропаднал пияница, готов да загърби всичко човешко за следващата бутилка алкохол. Докато наблюдава падението му, младият мъж си обещава никога да не изпада до неговото положение.

Умен, ловък и амбициозен, Стан бързо овладява тънкостите на цирковия занаят и осъзнава, че най-голямото му предимство е не толкова в бързите ръце, a в чаровната усмивка и умението да запленява вниманието на тълпата, да разпознава и манипулира емоциите им. Скоро гордостта му започва да расте, а с нея и жаждата да бъде нещо повече от поредния карнавален номер. Когато среща Моли, красива, но лабилна жена, Стан вижда възможност да напусне цирка и да осъществи най-голямото си желание – да бъде на върха на шоубизнеса.

Умението на Стан да омайва публиката със своя чар и харизма бързо му създава репутацията на могъщ медиум, способен да чете умовете на хората, истинска атракция за нощния живот на големия град. Но Стан иска още и още и скоро шоуто се превръща в поредица от все по-големи и сложи измами и схеми за печелене на пари, които се възползват от слабостите на скучаещите богаташи.

Но колкото и да се опитва, Стан не може да избяга от демоните на миналото си. Изкуството да заблуждаваш хората си има цена и колкото по-добре се справяш, толкова по-висока е тя.

Грешам вплита мистичното в структурата на романа си, използвайки картите Таро. Всяка глава носи името на някоя от картите в колодата и предвещава неизбежното падение на покварените му персонажи.

„Улицата на кошмарите“ се спуска до най-порочните дълбини на съзнанието и изследва пропастта, в която хората са готови да скочат, за да оцелеят. Мрачен и кинематографичен, романът разказва за опустошителната сила на съдбата, която раздава своя смъртен жребий без оправдание и без причина.

Из „Улицата на кошмарите“ от Уилям Линдзи Грешам

Стан пъхна още по-дълбоко ръце в джобовете си. Премина през платнището на входа и се върна обратно под главната шатра на спектакъла „Десет за един“, прекоси манежа, доближи се до металните порти и впери поглед към алеята по средата на карнавала. Когато извади ръце от джобовете си, в едната държеше лъскава половиндоларова монета. Той посегна да я вземе с другата си ръка и тя изчезна. След това с потайна усмивка на вътрешно задоволство и триумф той прокара пръсти по ръба на белите си бархетни панталони и извади монетата.
Насред лятната нощ светлинките на виенското колело примигваха, подобно на празнични стъклени камъчета, а свирките на калиопата свистяха, сякаш дори парните ѝ тръби бяха изнурени.
– Исусе Христе, каква жега, а, хлапе? Клем Хоутли, глашатаят, застана до Стан и избърса с носна кърпа потта от вътрешната страна на сламената си шапка.
– Слушай, Стан, я изтичай и ми купи бутилка газирана лимонада от будката за сокове. Ето ти десет цента; вземи си една и за тебе.
Когато Стан се върна със студените напитки, Хоутли признателно надигна своята.
– Исусе, гърлото ми е като задника на бик, нажилен от мухите.
Стан бавно отпиваше от лимонадата.
– Господин Хоутли?
– Да, кажи?
– Как карате един човек да се прави на дивак? Или този е единственият? Искам да кажа, по рождение ли е това – да обичаш да прегризваш пилешки глави?
Клем бавно затвори едното си око.
– Хлапе, от мен трябва да знаеш едно. На карнавала никога не питай нищо. И никой няма да те излъже.
– Добре. Обаче вие случайно ли се натъкнахте на този тип, докато... докато прави това, което прави, зад някоя плевня, и след това ли ви хрумна да го включите в програмата?
Клем побутна назад шапката си.
– Хлапе, ти ми допадаш. Много ми допадаш. И само заради това ще получиш награда. Няма да получиш ритник в задника от мен, схващаш ли? Това ти е наградата.
Стан се ухили, без да откъсва студените си, яркосини очи от лицето на по-възрастния мъж. Ненадейно Хоутли сниши глас.
– Няма да те ступам, но само защото съм ти приятел. Искаш да разбереш откъде се появява един дивак. Ами слушай сега – дивакът не се намира. Създава се.
Той го остави да осмисли чутото, но Стантън Карлайл дори не трепна.
– Добре. Но как?
Хоутли сграбчи младежа за ризата и го придърпа към себе си.
– Слушай, хлапе. Да не искаш да ти нарисувам упътване, дявол да го вземе? Намираш някакъв тип, той обаче не е дивак – той е пиянде. Глупаво пиянде, от ония, дето лочат по една бутилка пиячка дневно. И му казваш така: „Имам една работа за тебе. Простичка е, само временно. Трябва ни нов дивак. И докато си намерим, ти ще се преобличаш като такъв и ще се преструваш на дивак“. Казваш му: „Нищо не се налага да правиш. Ще държиш един бръснач в ръката и като вземеш пилето, резваш му гръкляна и се правиш, че му пиеш кръвта. Същото правиш и с плъховете. „Жертвите“ никога няма да се усетят“.
Хоутли прокара поглед нагоре-надолу по протежението на централната алея, за да прецени колко е голяма тълпата. После обърна глава към Стан.
– Значи, оставяш го да прави това в продължение на седмица, като внимаваш всеки ден да си получава бутилката и му осигуряваш къде да легне, за да си отспи. Него това го устройва чудесно. Казва си, че се е озовал в рая. И след седмица му казваш следното, казваш му така: „Е, аз трябва да си намеря истински дивак. Твоята работа приключи“. При което той настръхва от ужас, защото нищо не може да накара едно закоравяло пиянде да настръхне от ужас, както мисълта, че може да остане на сухо и да изпадне в делириум.
Той казва: „Какъв е проблемът? Не се ли справям добре?“. И ти му отговаряш: „Я не ме занасяй. Дали се справял добре. Не може да събереш тълпа, като се преструваш на дивак. Предай си костюма. Нямаш повече работа тука“. И после си тръгваш. Той започва да върви след теб, умолява те отново да му дадеш шанс и ти му казваш: „Добре. Но само тази вечер“. След което си тръгваш. Но му даваш бутилката с пиячка. Вечерта преди представлението дръпваш речта на публиката, ама както си трябва. Докато ти говориш, той си мисли как може да изтрезнее и да започне да се тресе в делириум. Докато говориш, му даваш малко време да осмисли думите ти. После му мяташ пилето. И той става дивак.