
"Подкрепа": Кризата за учители ще нараства
Д-р Юлиян Петров
Наближава времето да удари първият училищен звънец и да призове безгрижното детско ято отново в клас. Заедно с трепетите, свързани с началото на учебната година, нараства обаче вече традиционно и страхът от това дали ще има достатъчно учители, които да застанат пред учениците в първия учебен ден. Със страшна сили виси и въпросът дали високият брой пенсиониращи се учители ще бъде компенсиран от млади, мотивирани педагози, които да влязат и продължат своята кариера в родната ни образователна система.
Какво разкриват безпощадните и безспорни факти?
В системата в момента работят 91 000 учители и директори, а не по-малко от 5000 предстои да бъдат пенсионираниоще тази година. Броят на работещите пенсионери или педагогически специалисти във възраст 60+, заедно с нередовните учители, остава рекордно висок – над7500.
От провеждащите се кастинги на директори, търсещи нови назначения, се установява, че огромен брой от кандидатите са завършили сега или преди години, но не само нямат стаж по специалността, но и реални практически знания за трудната и отговорна професия на учителя. Много от кандидатите, запознавайки се отблизо и пряко с професията, сблъсквайки се с непосилната бумащина и безкрайния списък от задължения и отговорности, непряко свързани с професионалните им компетентности и очакванияи на фона на една начална брутна заплата от 760 лева, не вземат ентусиазирано решение да станат учители. Често приемат работата в училище като временна трудова заетост, докато намерят нещо подходящо, което да удовлетвори техните потребности и амбиции.
Без илюзии трябва за заявим, че кризата за учители ще нараства. За съжаление, тя има вече десетилетни корени, а няма изградени работещи политики за подготовка, привличане и задържане на младите учители в системата. Твърде бавно и доста със закъснение все пак днес се правят усилия тези политики да се формират и можем само да се надяваме, че те ще са работещи и ще имат желания ефект.
По някои специалности откриването и привличането на специалисти в образователните институции е задача твърде трудна. Когато става реч за училище с ученици под средния брой, тогава е почти невъзможна,защото годишната норма от часове преподавателска заетост за учители, примерно по физика, информационни технологии, музика, изобразително изкуство, е много малка.Това веднага означава невъзможност тези специалисти да получават пълна заплата. Тогава се налага директорите да назначават неспециалисти, което е за сметка на качеството по преподавания предмет. Тревожна е тенденцията за дефицит на учители, като най-големият недостиг на педагогически специалистипредстои да се случи през идните от 5 до 10 години. Основната причина е поради пенсионирането на половината от сега работещите учители, но и в момента вече нараствалипсата на правоспособни учители с необходимите специалности, които мотивирано да започнат работа и да останат да работят като учители. Все по-висок е броят на неправоспособните учители по редица предмети, които навлизат в образователната система, често на случаен принцип, а това е голям минус за цялото общество и най-вече за бъдещето на страната ни. Изискванията за висок професионализъм и сериозни знания и умения са вече не желателни, а абсолютно задължителни в 21 век.
Прогнозата на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ е за продължаваща инегативна тенденция, отблъскваща младите хора от учителската професия. Надеждите на СБУ за хиляди млади учители, влизащи в образователната система, са по-скоро наша обща мечта, която е далеч от сегашната реалност. Според КТ „Подкрепа“ се очаква едва няколко стотин млади учители да влязат в системата, катосе запазва тенденцията, работилите до пет години в нея, да я напускат безвъзвратно!
Синдикат „Образование“ приветства МОН и заявява своята позитивна позиция относно изгражданата информационна система за търсени преподаватели-специалисти, още повече, че това ние сме го предлагали многократно през годините.
Учителската професия е тази, която, освен професионалното, раздава и най-много любов – към знанието, към природата и света, любов към семейството, към родното, любов към традициите, българщината, будната гражданска съвест и чувството за дълг и отговорност пред род и Родина, пред бъдещето. Въпросът е дали българското общество е готово да приеме този ценен дар от учителя или ще продължи да толерира генерирането на индивидив българското образование, ограмотени, но не и приобщени от единна ценностна система. Дали родителите и техните организации са готови за позитивното партниране, познато в образователните системи, които даваме като примери или ще продължат “лова на вещици”, като една родителска организация, която подготвя родителски протести за първия учебен ден. Безспорно трудната комуникация с родителите, наложила се доста трайно и устойчиво във взаимоотношенията в българската образователна система, се явява и като една от силните спирачки, стопиращи младите учители да влязат и останат в образованието.
Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ заявява категорично, че учителите са готови на всякакъв вид законови действия за запазване авторитета и достойнството на изчезващия вид - българския учител. И ако някои родителски организации продължават да рушат образователното равновесие с призиви за протести, митинги и стачки, то българските учители и директори този път ще бъдат безкомпромисни, дори и с най-силните свои действия, познати от 2007 година.