УМЕН ГЛАС, ЖЕСТИКУЛИРАЩ МЕНТОРСКИ

Д-р Георги Чалдъков
 Алберт Мехрабиан – професор по психология в Калифорнйския университет в града на ангелите (UCLA) – е автор на книги за психометрични скали за описание и измерване на мислите и емоциите. Той установи, че има три компонента на in vivo, лице-в-лице комуникацията между хората: думи, тон на гласа, с който са изречени, и жестове на тялото - 7% – 38% – 55%, съответно за думи, глас и жестове, означавани също като “3Vs”– verbal, vocal, visual.
      20 май 2018. Тази телевизионна неделя краят на деня завърши с една от двете умни жени с дрезгав глас, които познавам от медиите. И от призивът й „Вземете се в ръце! България си отива...“, с който преди 2-3 години искаше да създаде Комитет за спасяването на България. Въпреки че вече имаше и все още има и други политически спасители.
И така в „Денят започва“, тя – „майка Тереза на българската литература“ –надълго и широко – и менторски жестикулиращо – се похвали, че 30 години издава одухотворяващи книги. Хвала, но по-скромно, по-добре. В тази самовъзхвала, аплодирана от водещият, тя каза, че е получила всички възможни правителствени награди.
Това, което ме провокира да пиша тази неделя е, че умният глас, жестикулиращ менторски, каза, че Тодор Живков бил заобиколен с писатели, които го съветвали и така всичко било в ред в България. Пропусна, обече, да каже, че именно тези писатели бяха най-хвалещите го. А тези, които „обичат властта повече от таланта си“ (думи на Константин Павлов), същият този необразован диктатор ги унижаваше и лишаваше от работа – да не се чува мъдростта на критичните им гласове и карикатури.
Сега, продължи умният глас, охранителят на Тодор Живков можел да направи като него – да се вслушва в големия писателя Стефан Цанев (добре!) и в Георги Господинов и Милен Русков. (Без да спомене, че те двамата са все още медиатизирани, „маркетингови“ - прилагателно на професор Тончо Жечев - писатели.) Така в България всичко ще бъде в ред. О, умен и дрезгав глас, дирижиран с менторски жестове, защо пропусна имената на Коста Радев, Атанас Липчев и Петър Доков - истински големи писатели, но скрити, нерекламирани от медиите? Защото не са издавани от Вас?
Наскоро бе пубиликувано моето есе „Бойко????“. Там написах: „Срам е, в „Борда на Съвета на старейшините на премиера“ да са Росен Плевнелиев и Симеон Сакскобургготски, а не, примерно, големите писатели Антон Дончев и Стефан Цанев – тяхната мъдрост е много по-ценна за България.“ Както тази на професор Тончо Жечев, който президентът Петър Стоянов покани за член на Съвета за национално развитие.
За разлика от Вас, аз посъветвах премиера: „Пазете се и от хвалебствията на старейшините на ГЕРБ, които наричат дейността Ви „апостолска“. Учете се от мъдростта на „България“ на Христо Фотев:
... закриляй ме
от страшното приятелство на хората,
които те изгубиха - показвай ми
измамата на техните ласкателства, -
не ме убивай с тяхното признание!
Така ще можем – по-добре от всякакви „комитети“ и „фронтове“ – да спасим България.