„Последният дуел” от Ерик Джагър – история за престъпление в средновековна Франция с българска следа

Изследването, базирано на реален случай, вдъхновява следващия проект на режисьора Ридли Скот. Драматичният конфликт между Жан дьо Каруж и Жак Льо Гри остава извън учебниците по история, но става пример за истинска средновековна приказка, в която Стогодишната война на територията на Франция придобива различни измерения.

Мащабното изследване „Последният дуел” от Ерик Джагър съживява тази забравена легенда, в която двама рицари се изправят един срещу друг, а съдебните спорове се решават чрез битка.

През 1386 г., няколко дни след Коледа, огромна тълпа се събира в парижки манастир, за да наблюдава как двама мъже се бият до смърт – те трябва да докажат чия кауза е справедлива в очите на Бог. Рицар се изправя срещу своя оръженосец, а на карта са заложени честта и живота на една дама.

Когато завърналият се от битка нормандец Жан дьо Каруж научава, че съпругата му Маргьорит обвинява оръженосеца Жак Льо Гри, стар приятел на съпруга ѝ и негов колега придворен, че я е изнасилил, не му остава нищо друго освен да заведе жалба пред още ненавършилия пълнолетие крал Шарл VI.

Льо Гри обаче твърди, че е невинен, а тълпата започва да се съмнява в думите на вече бременната Маргьорит. Съдът, озовал се в задънена улица, постановява съдебен дуел, но съгласно тогавашните закони, ако рицарят загуби от оръженосеца, съпругата му ще бъде осъдена на смърт за лъжовно обвинение. Предстои свирепа битка, при която всеки от участниците в конфликта ще се изправи пред потенциално фатален край...

Базиран на реални събития и комбиниращ любопитни исторически факти, „Последният дуел” е задълбочено и детайлно изследване на една противоречива епоха, което постепенно измества сюжета си от Западна Европа към Източна и дори достига тогавашните български земи – споменати са градовете Казанлък, Видин и Никопол.

Изчерпателен летопис и същевременно с това напрегната драма, книгата вдъхнови и американския режисьор Ридли Скот, който вече работи по филмовата адаптация на творбата на Ерик Джагър с участието на Мат Деймън, Бен Афлек и Адам Драйвър.

„Последният дуел” е в разгара си… но никой не може да предвиди края му.

Из „Последният дуел” от Eрик Джагър

Жан IV и баща му предано служили на своя господар, граф Робер дьо Перш, който наследил владението си през 1367 г. Графът, четвърти син на Шарл дьо Валоа, бил член на френското кралско семейство и братовчед на няколко крале. Неговият двор бил в Ножан Льо Рьотру, град с крепостни стени на около 16 км югоизточно от Белем и старата столица на Перш. Когато Робер станал граф на Перш в началото на 20-те, бащата и синът Каруж коленичили пред своя много по-млад сюзерен, за да му отдадат чест.
– Господарю, аз ставам ваш човек – казали те, получили целувка по устата и се заклели във вярност. През следващото десетилетие посещавали господаря си, плащали годишните си ренти, помагали му да прилага указите си и се явявали на военните му повиквателни да се бият с англичаните.

През 1377 г. обаче граф Робер внезапно се споминал още преди да навърши 40 години и без да има наследник. Съгласно феодалния закон право да се разпорежда със земите на Робер и замъците в Перш получил неговият сюзерен крал Шарл V. Следвайки обичая, кралят дал Перш на по-големия брат на Робер, граф Пиер д’Алансон. Изведнъж Жан и баща му се сдобили с нов господар, на когото трябвало да отдадат почит, да се закълнат във вярност и да му поверят до голяма степен животите и съдбите си.

Граф Пиер д’Алансон бил един от най-богатите и най-могъщи барони във Франция. Третият син на Шарл дьо Валоа, Пиер, също бил братовчед на много крале. През 1363 г., когато бил малко над 20-годишен, бил изпратен в Англия като заложник, заедно с други млади френски благородници, като част от откупа за освобождаването на крал Жан. Пиер останал в Анг-лия над една година и се върнал във Франция през 1364 г. след смъртта на крал Жан.

Пиер бил трети син и имал съвсем малки шансове да наследи баща си като граф. Но скоро след като се върнал от Англия, съдбата му се усмихнала, тъй като двамата му по-големи братя станали духовници и бързо се издигнали до архиепископи, но се наложило да се откажат от наследствените земи и титли. През 1367 г., все още ненавършил 30, Пиер станал граф на Алансон и се сдобил с голямо владение. През 1371 г. удвоил имуществото си, като се оженил за виконтесата Мари Шамелар, която му донесла още пет феодални владения. С времето граф Пиер придобил още земи и натрупал голямо богатство от годишни ренти. Когато брат му Робер умрял през 1377 г., Пиер получил всички владения на Перш, включително крепостта в Белем и още една в Ексм.

Но голямото богатство на Пиер не утолило жаждата му за земи и той започнал да купува още територии. Най-значимата му придобивка бил Аржантан, укрепен град на върха на хълм на около 40 км северно от Алансон. Красив град със стратегическо разположение, Аржантан бил любима резиденция на крал Хенри II, когато англичаните все още държали Нормандия. Граф Пиер бил готов на всичко да го има. През 1372 г. купил града, замъка и околните земи за 6000 ливри в злато.

Пиер незабавно ремонтирал стария дворец в Аржантан и се нанесъл да живее там, премествайки целия си двор от Алансон. Дворецът, внушителна четириетажна сграда с римски прозорци и три четвъртити кули с покриви с остри върхове, е останал до ден днешен. На втория етаж имало голяма зала с гоблени по стените и стол с дърворезба, на който седял графът, заобиколен от придворните си, раздавал заповеди, председателствал съдебни дела и приемал посетители. Към обед били разпъвани маси в залата и графът обядвал там със своите рицари, оръженосци, духовници и гости. Тук според слуховете е забавлявал и любовниците си, включително Жана дьо Могастел, съпругата на един от собствените му васали, от която имал незаконен син. Граф Пиер изпълнявал и съпружеските си задължения към жена си Мари, която му родила осем деца през първите 14 години от брака им.

Това обаче не означава, че граф Пиер можел да прекарва цялото си време в разширяване на владенията си, в това да се радва на многото прекрасни неща, които притежавал, в правене на наследници и от време на време – на някое извънбрачно дете. Като кралски братовчед и принц, в чиито вени течала монархическа кръв, граф Пиер бил един от най-доверените васали на френския крал в Нормандия, поел клетва да дава военна служба с армията от рицари, оръженосци и други въоръжени мъже, събрани от обширните му владения. Той се бил в много кралски кампании, бил сериозно ранен при една обсада и известно време служел като помощник на краля в Долна Нормандия – тази част от провинцията, намираща се западно от Сена.

Жан IV и баща му, като новоположили клетва за вярност васали на граф Пиер, посещавали периодично Аржантан, за да се видят с новия си господар, да вземат участие в делата на неговия двор и да се явят на повиквателна по време на война. Когато нямал придворна работа или военни кампании, Жан III прекарвал повечето от времето си в Белем, където като капитан на крепостта трябвало да се грижи за отбраната, да отговаря за доставките и гарнизона, наброяващ няколко десетки въоръжени мъже. По тази причина рицарят направил Белем своя основна резиденция, където живеел със съпругата си Никол.

Оръженосецът, който живеел с жена си Жана и малкия им син в Каруж със собствена въоръжена свита, прекарвал повече време от баща си в двора в Аржантан. Каруж бил много по-близо до Аржантан от Белем – малко над 19 км (един-два часа с кон), в сравнение с близо 65 км (цял ден езда). Освен това Жан бил шамбелан – висш дворцов сановник на граф Пиер, – пост, на който бил назначен скоро след като постъпил на служба при графа през 1377 г.

Шамбеланът първоначално се срещал с господаря си на четири очи и имал роля на голям довереник. Но с времето постът станал повече почетен, отколкото практичен. Все пак, като служител на двора, оръженосецът можело да бъде извикан в кратък срок да извърши специална задача за господаря си или да присъства на специални поводи. За това, че служел като шамбелан, Жан получавал малък годишен бонус наред с признанието, че е част, поне формално, от тесния кръг приближени и съветници на граф Пиер.

Един от колегите шамбелани на Жан в двора на граф Пиер в Аржантан бил друг оръженосец, Жак Льо Гри. Льо Гри бил приблизително на същата възраст като Каруж и двамата мъже били стари приятели. Те се сприятелили, докато служели на граф дьо Перш, защото Льо Гри също бил васал на граф Робер до 1377 г., когато Робер починал и земите и мъжете му били прехвърлени на граф Пиер. Така че двамата оръженосци пристигнали заедно в Аржантан като нови васали на граф Пиер, и двамата желаещи да докажат, че ще са полезни във вярна служба на новия си господар.

Макар че Льо Гри имал благородническо потекло, семейството му било със скромен произход и името му въобще не било толкова старо и знатно като това на Каруж. Първите писмени сведения за него са от 1325 г., когато Гийом Льо Гри, бащата на Жак, е споменат в харта. Но през следващия половин век това семейство на хитри и амбициозни хора, желаещи да се изкачат по социалната стълбица, придобило земи и други богатства, включително много ценни имоти в Нормандия. Така семейството се изкачило постепенно в йерархията на аристокрацията. Гербът на Льо Гри има същите цветове като тези на Каруж, но наопаки – сребрист фон, пресечен с кървавочервена лента.

Жак Льо Гри бил голям и мощен мъж, известен със здравите си ръце и хватката си като менгеме. Оръженосец и войник, той станал капитан на ключовата крепост в Ексм през 1370 г. Льо Гри, за разлика от своя колега оръженосец и приятел, бил образован. Бил духовник от нисшите ордени, което значи, че можел да чете и бил обучен да участва във воденето на литургии, макар и да не е давал обет за безбрачие. Всъщност Льо Гри бил женен и бил баща на няколко синове. Известен бил с това, че съблазнявал жените – което не било нещо необичайно нито за оръженосците, нито за свещениците, – и с това, че участвал в гуляите на граф Пиер с любовниците му.

Приятелството на Жак Льо Гри с Жан дьо Каруж датирало от много години и когато постъпили на служба при граф Пиер, между тях имало голяма топлота и доверие. Когато се родил синът на Жан, той помолил Жак да му стане кръстник. Това била голяма чест през Средновековието, особено сред благородниците, за които кръстникът бил почти член от семейството. На кръщенето, извършено много скоро след раждането, Жак държал детето в ръцете си при купела. Когато свещеникът топнал момчето в светената вода, Льо Гри се заклел да го пази от Дявола и да го защитава седем години „от вода, огън, конско копито и кучешки зъб“.

Ако Жак Льо Гри преуспявал по времето на граф Робер, щастието му се усмихнало още повече по времето на граф Пиер. Също като стария си приятел Каруж, Льо Гри бил назначен за един от шамбеланите на граф Пиер скоро след като постъпил на служба. Но заможният оръженосец правел толкова много услуги (в един момент дори заел на графа близо 3000 франка), че благодарният господар започнал да се отнася по много специален начин към него.

През 1378 г., само година след като двамата оръженосци станали част от неговия двор, граф Пиер дал на Льо Гри много скъп подарък: голямо и ценно имение на име Ону льо Фокон, което самият Пиер придобил съвсем неотдавна. Подаръкът бил компенсация за Льо Гри за неговата лоялна служба към графа, включително за дадения наскоро изненадващо голям заем. Тъй като имението било подарено много скоро след заема, е възможно дори граф Пиер да го е купил с парите на Льо Гри, т.е. оръженосецът да е помогнал на Пиер да финансира сделката.

Такова показно подаряване на земя неизбежно е разпалило завист и ревност сред другите придворни в Аржантан, всички от които се конкурирали за покровителството на графа. Трябва никак да не се е харесало на стария приятел на Жак Льо Гри и колега от графската свита Жан дьо Каруж. Семейството на Жан било много по-старо и по-знатно от това на Жак, но очевидно звездата на Льо Гри изгрявала много по-бързо в двора на граф Пиер. И двамата мъже били шамбелани, но само Льо Гри бил командир на крепост, Ексм. Като протеже на граф Пиер, Льо Гри също така посещавал кралския двор в Париж. И като новия любимец на графа той бързо натрупвал богатство. Въпреки дългогодишното и топло приятелство между двамата оръженосци успехът и благополучието на Льо Гри тормозели Жан дьо Каруж и отношенията между двамата мъже започнали да охладняват.