БУКВИ НА 1163 ГОДИНИ

Д-р Георги Чалдъков

                         Думи, вий идвате с лица от звук (Христо Фотев) и смисъл (Аристотел).
 

„В началото бе Слово, и в Словото бе Бог, и Бог бе Слово…“ – са първите думи, изписани през 855 г. с български букви от Св. Кирил – Константин Философ.

Възхитително! Ние вече 1163 (хиляда сто шестдесет и три) години изписваме мисли и чувства с българската азбука, първоначално наричана „глаголица“, след това, на името на Св. Климент и Св. Наум – „климентица“ и „наумица“, днес популярна в света като Cyrillic alphabet (кирилица). С нея Св. Паисий Хилендарски написа „Славянобългарска история“, Иван Вазов – „Аз съм българче“, Пейо Яворов – „Две хубави очи“, Христо Фотев – „Бях на самия връх на мойта младост“, професор Коста Костов – „Няма грозни думи! Има грозен контекст, породен от безсмислено подреждане на думите“.

За подреждането гениално е казал Моцарт – на въпрос, как създава музика, той отговорил: „Много просто. Подреждам наблизо звуци, които се обичат“. Сега остава „много простото“ за гениите и най-сложното за мен: подреждане на думи, които се обичат. Напремер, от срещата на любов и знание се получава „любознание”, от род и любов – „родолюбие“, а думата „сполучи” искам да означава „получавам, защото уча”, защото вярвам, че „който учи, той ще сполучи”. Думата „доназдраве“ звучи по-всеобхващащо от „довиждане“, защото в нея има и виждане, и пиене – едновременно.

Не подреждане на думи, които се мразят, обругават, ненавиждат, иронизират, ароганстват. Забравили послания, където за първи път се срещат Слънцето, Науката и Душите: Напред! Науката е слънце, което във душите грей! – химн на всички български училища, написан от Стоян Михайловски на 15 април 1882 г. в Русе.

Защо, така изписани и изпявани, тези свещени думи обаче започнаха да напускат душите ни, е тема за размисъл. И тревога. Вече често заменяме български с чужди думи. По данни на Института за български език от 1989 до 2012 г. в нашия език са навлезли повече от 5000 предимно английски думи. Те са използвани безнаказно и от българските медии и политици. Получава се нещо като булнглиш – смесица от български и английски. Подобно на конглиш - вече използаван от млади южнокорейци, денглиш - от млади немци, хинглиш – от млади индиици.

Знаем Бакхус и Дионисий, не познаваме Руевит – славянския Бог на плодородието и виното. Покрай "елита", „легендите“, "лидерите", „Корнелия“ и „Бойко“ забравихме, че има вещи люде – тези, които правят нещата с вещина, сръчност, умение. В Яв – явният, видимият свят на Световното дърво на славяните – е време да укротим комплексите си за малоценност и да не ругаем по-вещите от нас.

„Неразумни и юроди“ пропагандират, че Св. св. Кирил и Методий, Левски, Ботев, Вазов и турското робство са митология, а не реалност. Наричат „мит“ приносите на цар Симеон Велики. И на Св. Паисий Хилендарски, който завършва „История славянобългарска“ преди 256 години – през 1762 г. в Зографския манастир – 22 години преди Имануел Кант да напише „Що е Просвещение?“ на 30 септември 1784 г. в Кьонигсберг, Прусия.

Като всеки човек, българинът е съчетание на гени и меми, в което кирилицата е нашият код в културния геном (мемом) на Европа:

Напред! Науката и изкуството са Слънце,
което във Душите грей.
Не само на 24 май!

Докато го разчитаме, ще бъдем достойни българи – другото е сублимиране, нихилиране в глобализацията.